Релокация

Премествам се тук.

май

май се депресирах. а не би трябвало. а иначе, по-иначе можеше да е.

поема за георги:

лош гош,
лека нош.

вдъхновяващо, нали.

с--

снощи:

• темепратура
• дъжд
• разговор за
• дъщери
• подаръци
• доплеров ефект и това как червените вълни отблъскват токсините, а сините ги поглъщат и затова трябвало да се пие червено вино и яде червена храна. синята храна май си е рядкост по принцип

• във връзка с това, бутилка мавруд 2002. киселини. температура
• такси
• такси
• дъжд
• още дъжд
• царевица (5 за 4, или 6 за 5, все тая)
• някси гзанги и някви други подобни

тази вечер:

• пак за червеното и синьото
• пак мавруд, 2000
• картофи &с
• coldplay, новият им албум рита задник
• пак температура
• тончо и неговите автобиографии
• тончо и мартин, който се изчукал с 53 мъже за 1 година
• още отклонения
• разбрах що се казват отклонени
• чакам писмо
• ревност? едва ли. по-скоро неудобство. и престореност, много престореност.

С.

Избягай от скуката

Блогът ме е във ваканция, така че можете да ми разгледате фракталите. Ако не знаете къде са, едва ли е голяма загуба.

И така, кратък и напълно безмислен update на нещата, които ми се случиха от последния път насам:

• Сис ми дойде на гости. Запознах се с Ива и още две девойки. Дани има хубаво тяло (нищо ново).
• Ходих на РД, на който подарих книга, която чета в момента.
• Видях Денислав, станал е ужасен. Може би се дължи на русите му кичури или на факта, че е напълнял.
• Видяхме Мартин (май), който е гей и за когото Тончо направи тъпи коментари. Видяхме и един друг, когото познавам, но не му знам името. Беше сладък (!).
• Искам да правя малка пластика.
• Скоро заминавам.
• Имам здравословни проблеми.
• Говорих с Майк по АйСиКю няколко пъти. Разправя за готиния костариканец (?), в когото е влюбен. Звучи забвано. Не като себе си. Интересно. Ще му се отрази добре, ако не друго.
• Джен ще ми/ни дойде на гости първите две седмици. Почти като наистина.
• Промениха храната в Умоджа и сега трябва да си избирам друг план.
• Търся си билети.
• Утре вечря с престорености, официалности, изисквания и преднамерена импулсивност.
• Може да имам язва. Като се замисля, днес не съм ял още.
• Дано да вали понеделник вечерта. Или да не вали. Не знам.

Май това е. Блогът ще се продължи до началото на септември (който ще бъде май).

С.

Питър Пан

You scored as Peter Pan. Your alter ego is Peter Pan. You are a child at heart. Anything you believe is possible, and you never want to grow up. Peter Pan 88% The Beast 75% Goofy 75% Cruella De Ville 63% Donald Duck 56% Ariel 56% Cinderella 50% Sleeping Beauty 50% Snow White 31% Pinocchio 19% Which Disney Character is your Alter Ego? created with QuizFarm.com

Странно, бих предположил, че съм Хюй, Дюй и Луи.

Bodies without Organs

Гледах Bodies without Organs при Слави. Жалко (?) за Army of Lovers, но беше интересно желанието им за редифиниране на европейската музика и раздалечаване от американското влияние. Стратегията им за правене на музика от Европа за Европа и нейното разпространение в Европа без значение реакцията в Америка е забележително. Също така аполитизирането на политическите стейтмънти и позицията им относно сексуалността са определено европейски.

In an unrelated story, днес не правихме лазаня, а животът ми е чаше диавенско кафе.

C.

Мемзис на добрия живот

Този Топ 5 е напълно безсмислен. Видях Данчо (който тъкмо започна да отваря врата на маршрутката и тя тръгна), който също би трябвало да е там, освен това Сергей и брат му (Николай?) и т.н., но тогава това значи разширяване на групата, която включвам и не знам до колко мога да я разшеря. Освен това нямам ясен критерий за оценяване, то е ясно, че е субективно, ама знам ли.

Сънувах много кинематографически този следобед. Герой на съня ми беше жена. Аз бях едновременно и жената, и наблюдател. Сънят започна със завршването на някакво изключително преживяване за жената, която после се завърна в патриархалното си семейство и естествено не каза нищо на мъжа си, но знанието за случилото се беше само по себе си изключително. След това започна историята от началото си. Тя трябваше да отиде някъде, докато мъжът й също беше някъде, но поради непредвидени стечения на обстоятелствата (или случайност, или съзнателния й избор, това така и не го разбрах), тя бе отклконена и вместо това взе на стоп някакво возило (камион или трактор) и мина през някакви изключително живописни планински пътища. Не можа да открие мястото, където искаше да отиде и реши най-накрая да слезе. Озова се на една стръмна поляна, на която се снимаше филм или се провеждаше кастинг или нещо такова. Снимаха я (и в този момент аз се отделих от нея, за да не влизам в кадър и се изместих настрани, за да наблюдавам; въпреки това ме заснеха, но беше ок, защото изглежда бяха пробни снимките). Тя направи някаква весела импровизация (имаше три тъпи шеги в нея, едната беше за Междузвездни войни, а другите две не ги помня) и демонстрира невероятните си актьорски качества. След това следва изключителното й преживяване, което благодарение на събуждането си не можах да разбера. Впечатли ме естетиката и кинематографичният поглед на съня, както и напрегнатата идентификация.

Гледах Скъпа моя, скъпи мой. Смятам, че е изключително постижение на бългасктото кино и представената феминистична критика е много добре реализирана. Искам да го гледам пак.

Чак снощи останових пълната мощ на Vogue на Мадона и разбрах нещата, за които говори Синди Патън.

Субверсивни настроения и херманевтика на блоковото пространство

Снощи ми предложиха да се оженя. Все още го обмислям. После по пътя към една бензиностанция за M'n'M's едни деца ни подсвиркаха и на връщане пейоративно-вулгарно ни направиха сексуални предложения, които тогава ми се сториха доста превликателни. Все пак предружителят ми ме склони да не го правя.

Направих Топ 5 на мъжете в квартала:

1. Калин
2. Фендо
3. Чукито
4. Кашона
   
5. Николай (който се брои само на половина)

Владо не се класира.

Ще мерим височината на блока (от скука, не от някаква обективна необходимост). Измислихме следните варианти, може с всичките да го направим и да сравним резулатите:

• С осцилоскоп: пускаме осцилоскопа от блока и засичаме времето, за което пада. После игнорирайки въздушното съпротивление и използвайки справочни данни за гравитационното ускорение, изчисляваме изминатия път по познатата формула. Желателно е да го повторим поне 200 пъти и после да смятаме грешката, етц. Доста скъп вариант, имайки предвид цените на осцилоскопите.
  
• С барометър: завръзваме барометъра на края на едно въже, спускаме въжето от върха на блока до земята, залюляваме го с достатъчно малък ъгъл и измерваме периода на така полученото махало. После отново по добре известната формула намираме дължината на въжето.
• С телескоп: от произволно отдалечено място измерваме ъгловата дължина на височината на блока и на еталон върху блока. Смятаме тригонометрично.
• С рулетка: измерваме дължината на сянката на блока и дължината на сянката на еталон. Смятаме с подобни триъгълници. Май е най-практично, но се появиха дискусии дали да се извърши измерването около горната кулминация за по-голяма прецизност или около залеза за намаляване на процентната грешка. Все още дебатите продължават.

След това ще измислим как да му измерим масата, еластичността, как се люлее и какви деформации има. Всякакви идеи са добре дошли.

Прочетох Моника Писанкънева "The Forbidden Fruit: Sexuality in Communist Bulgaria". Статията претендира да анализира аспектите на сексуалността в Комунистическа България. Справя се с обясняването на развитието на идеята за работещата жена, затвърждаването на нормата на патриархалното семейство, както и защо тази норма вместо да бъде изместена от марксистките идеали за равнопоставеност на хората в масата бива всъщност сама по себе си превърната в идеал. Оттам прави изводи за състоянието на феминизма в момента в България. Представя развитието на (отсъствието на) дискурса за хомосексуалността, което е ценно от историческа гледна точка, но не стига да по-задълбочен анализ.

Очевидно е писана за широк кръг от читатели с бегли познания за режима. Затова присъстват много обяснения, някои от които са непълни или повърхностни.

Прочетох Добринка Корчева"Gay, славяне! Война: трансгресия: трансагресия". Изключително забавна статия. Направи ми впечатление заиграването с интеграция-интегралност. Свързва се по много начини с предната статия, но е много по-аналитична и задълбочена.

Прочетох Станимир Панайотов "Хомомитологии, хетеросоциологии". Представя алтернативен прочит на този, направен от, както го нарича следваща статия, конгломерата от нео-марксизъм, симеотика и психоанализ или така любимия ми структурализъм. Прави и познатите ми критики към някои форми на активизъм (и то в бележка под линия). Бих казал, че е по в традициите на хуманизма, отколкото на постмодернизма (повече за това в следващата). Като цяло ми хареса.

Започнах да чета Коста Бенчев"Смъртта на постмодернизма (Глобалистичен манифест)". Интересно. Трябва да го довърша и едва ли ще го коментирам.

Радвам се, че виждам queer studies в България. Има още какво да се желае, току виж и някакъв по-видим активизъм тръгнал.

Дойодоха танковете.

Намерих . Изглежда леко безразборно-хаотично, но може и да има нещо интересно.

Искам да строя роботи.

С.